Позиционният и фланговият опит показват колко добре може да играе даден играч на конкретната позиция (защитник, халф, нападател или вратар) или на конкретен фланг (ляв, център, десен). Тези стойности се променят само по време на мач.
Позиционният опит дава малък бонус към тактика, реализиране, борбеност, блокиране и подаване. Максималната стойност за позиционен бонус на играч от изиграване на мачове е 1000 (по-високи стойности могат да бъдат достигнати, но само с трениране на позиции в тренировъчния център), което дава бонус от 0,75 топки на всички споменати умения.
Позиционният опит се придобива чрез играене на конкретната позиция. Когато даден футболист играе в мач като защитник, опитът му като защитник ще се увеличи и т.н. Когато футболистът не играе на конкретната позиция (или като цяло не играе), опитът му бавно ще намалява. Колкото повече е опитът, толкова по-бързо може същият да спадне. Това прави натрупването на опит все по-трудно.
Някои позиции, като дефанзивен халф, се отнасят към две позиции. Футболист, играещ като дефанзивен халф може да ползва както опита си като защитник, така и опита си като полузащитник, накратко - който е по-висок.
Фланговият опит работи на подобието на позиционния, но 3 пъти по-маловажен от него. Ако трябва да избирате между десен защитник и ляв халф за позицията лев защитник, по-добрият избор би трябвало да бъде десният защитник.
Няма действителен опит като "централен". Когато футболист играе в центъра, той получава средния бонус от опита си на левия и десния фланг. Той също получава допринася за опита си и на двата фланга. Накратко, "централен" играч може да играе добре и на двата фланга.
